С протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен са атакувани текстове от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Шумен с доводи за противоречието им с разпоредби на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Със свое решение, постановено по административно дело № 133/2020г., Административен съд – Шумен е приел, че въведеното с чл. 10, ал. 2 от общинската наредба условие за определяне на 5-процентна отстъпка при предплащане на данък върху недвижимите имоти в периода от първи март до тридесети април, не е съобразено с регулацията на Закона за местните данъци и такси, където законодателят не е поставил начален срок за плащане на данъка, при което се прави отстъпка.

Съдебният състав е счел за незаконосъобразни и текстовете на чл. 14, т. 1 и т. 2 от общинската наредба, уреждащи размера на данъка върху недвижимите имоти в зависимост от собственика-данъкоплатец и от функционалната употреба на недвижимия имот. Тези разпоредби съдът е възприел за противоречащи на норми от по-висш ранг.

За несъобразени с изискванията на Закона за местните данъци и такси съдът е приел и чл. 40, ал. 8 от общинската наредба в частта ѝ,  с която е определен данък за специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари и чл. 40, ал. 9 от наредбата, в частта ѝ, с която е въведен данък за специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона. Съдебният състав е извел решаващото си становище, че тази регулация не е съобразена с актуалната редакция на чл. 55, ал. 8 и 9 от ЗМДТ.

Съдът е констатирал основание за отмяна и на чл. 44, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от общинския подзаконов акт, уреждащи хипотезите на намаление на дължимия данък за определена категория превозни средства и въвеждането на задължение за собствениците за предоставяне на документ, удостоверяващ екологичната категория на превозното средство. Според съдебния състав тези норми противоречат на уредбата, установена със Закона за местните данъци и такси и в частност с чл. 59, ал. 2 – 5 от него.

Решаващият състав е установил и несъответствие на чл. 45, ал. 1 от наредбата със законов текст от ЗМДТ. Правилото, прието от общинския съвет, предвижда 5-процентна отстъпка за предплатилите данък върху превозните средства в периода от първи март до тридесети април, което условие съдът е определил за несъобразено със закона, определящ 5-процента отстъпка на предплатилите до тридесети април за цялата година.

Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност и на разпоредбата от наредбата, уреждаща поредността на лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, които могат да ползват данъчни облекчения, като е приел, че в чл. 51, ал. 1, т. 4 от подзаконовия нормативен акт в противоречие с чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ са включени допълнителна категория лица.

Установено е също, че чл. 63, ал. 2 от наредбата регламентира формулата за възстановяване на недължимо внесената част от платения годишен данък в случаите на прекратяване на действието на разрешението за извършване на таксиметров през течение на годината, в отклонение от изискването на чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ, което обуславя нейната незаконосъобразност.

По тези съображения решаващият състав на съда е отменил атакуваните норми.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България.

Пълният текст на съдебния акт е поместен на сайта на съда.